Акад. Иван Гранитски Един от стълбовете на съвременната историческа наука акад.

Акад. Иван Гранитски

Един от стълбовете на актуалната историческа просвета акад. Георги Марков в своите фундаментални проучвания: „ Любомъдрие на историята “, „ Душесловие на историята “, „ Съдбата в историята “, „ Истината в историята “ проникновено показва, че историята се интересува от предишното на индивида и човечеството на първо място, с цел да извлече потребни поучения, свързани с бъдещето. Сериозната история, акцентира той: „ се „ движи “ както от съзиданието, по този начин и от разрушението при промяната на остарялото с новото в името на смяната. За да стане тя разбираема за любознателните, е нужно да бъде очовечена посредством надмогването на сухите обстоятелства и слагането й в витално удобна среда. Портретите от стените и скулптурите върху пиедесталите би трябвало да се „ раздвижат “ в пълнокръвния живот на епохата, с цел да се съкрати дистанцията сред тези „ горе и преди “ и тези „ долу и в този момент “. Тогава би могло да се схване, че предците са индивиди като нас, само че им се е „ паднал “ жребият да живеят в „ друго време “ на същото място, което им изискуем. Те са се радвали и страдали, обичали и мразели, съзидавали и унищожавали, обаче в последна сметка с днешна дата са били индивиди, с цел да ни има и през днешния ден като техни потомци. Един каменен надпис от времето на хан Омуртаг (814-831 г.) припомня: „ Човек и добре да живее, умира и различен се ражда; дано роденият по-късно, като гледа направеното, да си спомни за оня, който го е направил. “

Добре известна е крилатата мисъл на огромния немски мъдрец Георг Вилхелм Фридрих Хегел: „ историята учи, че хората не се учат от историята “. Може би по тази причина толкоз постоянно се повтарят трагични неточности, водещи даже до изгубване на цели цивилизации. 

Нашето съвремие е все по-застрашено от бацилите на нихилизма и безродието. Пред очите ни се правят систематични покушения против националната памет, упорити опити за ерозия на отечествената еднаквост, обилно финансирани от могъщи непознати пропагандни централи. Липсата на държавност и непрестанните политически крамоли и разпри, завладели обществото ни, са питателна среда за тези покушения. 

Слава Богу, и в литературата, и в пластическите изкуства по натурален метод се появява противопоставяне на тези скверни трендове. Eдин от ярките образци, в случай че приказваме за художествените превъплъщения на поуките от отечествената история, е творчеството на художника Васил Горанов. В продължение на няколко десетилетия този създател концентрира своя интерес върху събития, дати и персони, свързани с един забележителен исторически откъслек – от героичната история на Първото и Второто българско царство до епохата на Възраждането и Балканските войни. 

Несекващите плодотворни старания на художника да проникне и съответно да отрази в художествени платна логиката на историческото развиване, са родили няколко десетки епични произведения. Като стартираме от завладяващото платно, отдадено на именития тракийски държател и воин от Троянската война Резос, разказан още от Омир в „ Илиада “, минем през баталните подиуми, свързани с борбата при Онгъла на прабългарите, водени от Хан Аспарух и тяхната историческа победа през 680-то лето, с която е сложено началото на Дунавска България. Или борбата на Хан Тервел с арабите при Константинопол през 717 година. Или може би най-грандиозното стълкновение в цялото европейско средновековие на Цар Симеон І в борбата при Ахелой, и стигнем до самобитната пластическа ода „ Въстанието на Асен и Петър “. Във всички тези произведения ни впечатлява майсторството на художника и склонността му към епическо мислене.

Авторът явно доста добре авансово се приготвя, като учи и вниква в съответната специфичност на историческата ера, детайлно изследва какви костюми, дрехи, какъв вид оръжие, какви ритуали, архитектура, естествени забележителности и битови детайлности характеризират излъчването на епохата, на страната, на района или съответната околност. Ето за какво пресъздаваните персонажи са безапелационни и завладяващи с вътрешната си динамичност и психическо напрежение.

2.

Разглеждайки историческата живопис на Васил Горанов не може да не видим три основни негови качества. Първото е упоменатата към този момент податливост към епическо мислене, към самобитно повествователно конструиране на всеобщите подиуми, излъчващи особена сюжетност. Тук виждаме като подтекстово внушение  редица плодотворни исторически екстраполации, в които над всичко надвива сантименталният метод. Очевидно Горанов е осъзнал изключителната нужда таман през днешния ден, в ера на разпад и нихилистични попълзновения, нуждата от връщане към далечното или по-близкото ни историческо минало, с цел да може днешното ни общество да си напомня непрекъснато образци на смелост, достолепие, великолепие, достойнство, милосърдие; да обръща духовния си поглед към личностите и действията на същински държавници, национални водачи, които Провидението постоянно ни е изпращало в спешни моменти от нашата история. 

Второто значимо качество на пластическите исторически метафори на Васил Горанов е възприятието за психологизъм, рядката дарба да се индивидуализира и типологизира съответния персонаж, освен с цел да се съобщи достоверният дух на епохата, само че и с цел да се актуализират и да се създадат завладяващи за днешното потомство великите събития, персони и основно магистралната наклонност в българската история. А каква е тя? 

Художникът е осъзнал, че лайтмотивът в многовековната трагична, трагична, само че и героична българска орис, е устояването на всички стихии и превратности на историята от една нация, излъчвала почтени ханове, царе, духовни водачи и бойци на българския дух. Новата история на България познава редица ярки художници, посветили творчеството си най-вече на историческата живопис. Васил Горанов продължава тази благородна и плодотворна традиция и внася собствен личен автентичен принос в нея. 

Хан Тервел в борбата с арабите при Константинопол, маслени бои, платно
Васил Горанов

3. 

И тук стигаме до третото значимо качество в историческата сага на Васил Горанов. Почти във всяка творба респектира майсторското комбиниране на баталните подиуми с пейзажния декор. Когато пресъздава да вземем за пример борбата на Хан Аспарух при Онгъла, далечният декор е кондензиран със светли тонове и самобитна мекост на палитрата, като че ли и самата природа ликува от тази победа. В творбата, отдадена на борбата на Хан Тервел с арабите, небето и хоризонтът са обхванати от пожари, пушек и кърваво сияние. Същото е в платното, претворяващо борбата при Ахелой на цар Симеон.

ЦАР СИМЕОН ВЕЛИКИ В БИТКАТА ПРИ АХЕЛОЙ, маслени бои, платно
Васил Горанов

За сантименталния метод на художника доста особено е и платното „ Месембрия “, което съвсем по баснословен метод обрисува античния град с неговите непревзаеми крепостни стени, църкви и живописна градска архитектура, а в дъното пейзажът, изискан в жълто-златно-зелена гама, е обвеян от лекокрили бели облачета, които като птици пърхат над континенталната суша. 

МЕСЕМВРИЯ, маслени бои платно, Васил Горанов

Преобладаващо романтичният  метод на създателя обаче не пречи да основава и извънредно трагични по своето подстрекателство произведения, каквито са да вземем за пример „ Битката при Дряновския манастир “, „ Опълченци “ или „ Балканската война. Битката при Лозенград “. Тук още веднъж откриваме майсторството на художника да съчетава положителната пространствена режисура на баталните подиуми с самостоятелното психологизиране на главните герои, каквито са да вземем за пример Хан Тервел, Хан Крум, Княз Борис І Михаил, Бачо Киро и прочие Не можем да пропуснем и превъзходните произведения „ Ботев и Левски “ и „ Райна княгиня “, в които пулсира жив героичният дух на бунтовното време.

БИТКАТА ПРИ ОНГЪЛА. ХАН АСПАРУХ, маслени бои, платно Васил Горанов

4.

Специално би трябвало да отбележим извънредно значимата от позиция на осъзнаването и пробуждането на актуалното българско общество библиотечна поредност „ Дълг и чест “, която издателство „ Захарий Стоянов “ стартира в края на 2015 година За пет години в поредицата бяха отпечатани над тридесет книги: „ Хан Тервел “ - Антон Дончев и Васил Гюзелев, „ Цар Симеон Велики “ - Рашо Рашев, „ Цар Самуил “ - Георги Н. Николов, „ Цар Иван Шишман “ - Николай Овчаров, „ Петър Богдан Бакшев “ - Божидар Димитров, „ Презвитер Козма “ – Димитър Ангелов, „ Момчил челник “ – Стоян Райчевски, „ Цар Калоян пълководецът “ – Николай Овчаров, „ Панайот Хитов “ – Константин Косев, „ Васил Левски “ – Константин Косев, „ Гоце Делчев “ – Пейо К. Яворов, „ Баба Тонка “ – Благовеста Касамова, „ Стефан Стамболов “ – Милен Куманов, „ Любен Каравелов “ – Константин Косев, „ Цанко Дюстабанов “ – Симеон Янев, „ Георги С. Раковски “ – Стоян Райчевски, „ Княз Александър I Батенберг “ – Стоян Райчевски, „ Четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа “ – Зина Маркова, „ Христо Ботйов “ – Захарий Стоянов “ „ Климент Охридски “ – Илия Илиев, „ Петър Бонев “ – Симеон Янев, „ Д-р Стоян Чомаков “ – Илия Тодев, „ Александър Малинов “ – Стоян Райчевски, „ Паисий Хилендарски “ – Велчо Велчев, „ Андрей Ляпчев “ – Димитър Косев, „ Даме Груев “ – Стоян Райчевски, „ Иван Вазов “ – Симеон Радев, „ Тодор Александров “ – Красимир Каракачанов, „ Никола Симов – Куруто “ – Петя Цолова, „ Първоучителят Методий “ – Ана Стойкова, „ Любомир Милетич “ – Стоян Райчевски, „ Никола Вапцаров “ – Паруш Парушев, „ Екзарх Антим I “ – Стоян Райчевски, „ Йордан Йовков “ – Панко Анчев, „ Иларион Макариополски “ – Вера Бонева, „ Пенчо П. Славейков “ – Панко Анчев.

Тази поредност нямаше да има толкоз вълнуващ резултат върху актуалното българско общество без илюстрациите на Васил Горанов.  

Но за какво тя е озаглавена „ Дълг и чест “? Идеята се породи от образеца на нашите храбри бойци, офицери  и генерали от балканските войни, на чиито саби от едната страна е било написано „ С нами Бог! “, а на другата „ Дълг и чест “. Ролята на такива саби, разсичащи нашествието на безродието и противопоставящи се на покушенията против националната еднаквост, са точно книгите от поредицата „ Дълг и чест “. И в тяхното основаване, конструиране и благотворно въздействие върху пробуждането на отечественото схващане огромна роля играе историческият романтизъм на художника Васил Горанов. 

5.

Васил Горанов съчетава ослепително историческия романтизъм с проникновения психологизъм при пресъздаването на знакови събития и персони от Отечествената история. Когато основава своите многофигурни композиции, той освен ни предлага подиуми, извършващи особена завладяваща сюжетност, само че долавяме и подтекстовите внушения на други проекти, зад които надничат добре осмислени исторически екстраполации. В същото време баталността на сцените не пречи и индивидуализирането и типологизирането на основните персонажи. Особено присъщи в това отношение са творбите: „ Битката при Дряновски манастир “, „ Битката при Лозенград “, както и цяла серия платна, отдадени на Балканските войни. Убеждаваме се, че художникът желае да види в героите от по-новото време парченце от величието и блясъка на бранителите и достойните синове на Отечеството отпреди хилядолетия.

Този самобитен исторически континуитет вълнува доста създателя и той се пробва да го наблюдава в епическите си платна, въпреки те да портретират събития, разграничени от дистанцията на епохи.

Бихме могли да назовем художника Васил Горанов сантиментален странник в пространствата на Отечествената история.  Авторът на най-четения разказ след „ Под игото “ – епопеята „ Време разделно “ акад. Антон Дончев, впечатлен от историко-романтичните платна на художника, споделя: „ След дълго пътешестване през вековете на българската история майсторът на четката Васил Горанов се завръща със мемоари, които е трансформирал в живописни завладяващи платна. Той дава отговор на нашите стремежи, на нашия блян да забележим, да докоснем с взор историческите и именитите събития и хората, за които четем и слушаме. Неговите платна се трансформират в прозорци, през които да прочетем по различен метод българската история. Творецът претворява върху платното трагични и батални подиуми, напомня ни образци за смелост, геройство, великолепие и достойнство, с цел да разкрие българската орис – както героична, по този начин и трагична. Той ни споделя: „ Вярвайте ми. Аз пипнах шлемовете, мечовете и плащовете. Срещнах хората, които изобразих. Видях религия, вяра и обич. “

Художникът Васил Горанов трагично и съдбовно е осъзнал, че бурната, неведнъж трагична, само че в това време и героична българска орис е устоявала на всички превратности и разтърсвания на историята и е успявала да излъчи почтени владетели, духовни водачи и безкористни свещенослужители на българския дух. Именно по тази причина той избира най-вече сантименталния метод при възсъздаването на завладяващите си исторически персонажи. В това отношение Васил Горанов ослепително продължава благородната и ползотворна традиция на огромните имена в пластическото изкуство на Отечеството от Възраждането до наши дни.